Коментар на Стоян Грозданов, лицензиран застрахователен брокер
Пазете полиците си от фалиралата „Олимпик“ – имате право на обезщетение!
Запазете застрахователните си полици в обявилата фалит застрахователна компания „Олимпик“! Случаят няма да остане без последствия, това е сигурно. Има регулатор на пазара – Комисия за финансов надзор (КФН). Тя е длъжна да вземе мерки и да определи кой и по какъв начин ще обезщети пострадалите и потърпевшите от аферата “Олимпик”. А те не са малко.
Кои са губещите?
- Клиентите, които очакват обезщетения по заведените щети в компанията.
- Клиентите, платили застраховки, които бяха прекратени предсрочно.
- Доверени сервизи, изпълнявали ремонти, които не са заплатени от компанията.
- Застрахователни брокери, които не са получили своите комисиони по сключени договори.
- Служителите на компанията, които едва ли са получили заплатите си.
- Държавата, която не е събрала данъка върху застрахователните премии, такси, осигуровки и др.
Как се стигна до тук?
След последните корекции в европейското законодателство лимитите на обезщетенията се вдигнаха прекалено. Това оскъпи застраховката „Гражданска отговорност“, като в някои случаи или държави те са без горна граница. Например: в случай на смърт при ПТП в Германия застрахователната компания трябва да обезщети наследниците без ограничение в лимита, изцяло по съдебно споразумение. Не мисля, че в България има застрахователна компания, дори сред най-големите, която би могла да издържи на тези отговорности и лимити. Няма да се изненадам, ако заради това последват още фалити или сливания на застрахователни комапнии. Още повече, че срокът на претенциите е с давност 5 години. Следователно процедурите по щети, настъпили в чужбина, могат да достигнат до България със закъснение една, две и повече години.
При това някои малки компании могат да пресметнат, че им е по-изгодно да обявят фалит, отколкото да изплатят милионни обезщетения. Тук идва въпросът дали случаят с „Олимпик“ не е точно такъв? И как е позволено на застрахователна компания, която не е презастраховала рисковете си, да бъде допусната на пазара?
КФН знае за проблема – и три месеца мисли как точно да постъпи и колко ще струва това на Гаранционния фонд. По най-прости сметки щяха да са необходими около 10-15 милиона лева за откупуване на застраховките от компанията. Гаранционният фонд можеше да отиде на “червено”, да ги плати и впоследствие да вдигне вноската към Фонда с 2-3 лева на полица. Така щеше да компенсира платеното и да излезе интелигентно от ситуацията. Но Комисията избра да не се намесва. Оправданието: застрахователят „Олимпик“ бил регистриран в Кипър и българският Гаранционен фонд не носел отговорност. Но тук идва въпросът: защо тогава КФН е събирала вноска за Гаранционен фонд и от техните клиенти? И какво всъщност гарантира с тези пари?
Брокерите – винаги виновни
Ние, брокерите сме само посредник, но в случая се оказахме бушонът, който отнесе цялата вълна от недоволство. Ние бяхме тези, които трябваше да съобщим на клиентите си “чудната” вест, че до няколко дни са без застраховки. Ние трябваше да обясним на всеки поотделно какво се е случило и защо се налага отново да извършат този разход, при това на нова, много по-висока цена.
А защо им продадохме застраховки в Олимпик ли? Ако ние, брокерите, не Ви предлагаме компания, която продава Гражданска отговорност на по-ниска цена, няма да бъдем конкурентни. Защото, нали знаете? На пазара има брокери, на които дори девизът им е “Евтина гражданска от …..”
Застраховката „Гражданска отговорност“ НЕ може да бъде ПО-ЕВТИНА при един брокер, а да бъде по-скъпа при друг. Цените в тарифите на всяка застрахователна компания са фиксирани и всички участници на пазара трябва да предлагат застраховката на една и съща цена. В противен случай нарушават закона. И да, дълго време продавахме това, което е най-евтино. Но тезите, че застраховката „Гражданска отговорност“ в Олимпик е била по-евтина с 20-30%, определям като спекулация. Понякога ставаше въпрос за разлика в цената от не повече от два – три лева. Цената обаче продава.
Не можем да виним клиентите, че избират най-евтиното
Как един обикновен, редови потребител на застраховката „Гражданска отговорност“ би могъл да подбере подходяща застрахователна компания, с която да сключи полица?
И какво изобщо означава „подходяща“, когато клиентът знае, че с нея той обезщетява някой друг?
Абсолютно нормално е водещият фактор за избор на застраховка да бъде цената. Но дори и да не беше, как един обикновен човек може да прецени коя компания е стабилна? Та дори и ние, брокерите, които по цял ден работим с тези компании, не бихме се ангажирали с такава преценка.
Темата е с продължение…
Ще съм благодарен за Вашите коментари и споделяния. За да можем заедно да постигнем справедлива развръзка и възмездие за изхабените нерви и загуби.